Огнян Минчев: Лидерите на Продължаваме промяната дори не знаят как да накарат Бойко да си тръгне
Един от водещите ни политолози насочи рецензия към лидерите на " Продължаваме промяната ".
Ето какво написа Огнян Минчев в персоналния си профил във фейсбук:
Отказът на ГЕРБ, Движение за права и свободи и Възраждане (всяка партия със свои аргументи) да поддържат кандидатурата на проф. Денков за министър председател прави невероятно постигането на болшинство за кабинет на Политическа партия в това Народно събрание. Остава мъглявата опция за така наречен трети мандат - която до момента заради избора на президента за мандатоносител - не е била осъществена... Очакването след следващи избори да се случи " знамение " и да се образува държавно управление е нереалистично, в случай че политическата система на България не претърпи спомагателни мощни разтърсвания, които да слагат под въпрос съществуването на парламентарната народна власт като цяло.
Демократичната система се основава върху търсенето на компромис и единодушие. Дори да имате президентска система - както е да вземем за пример във Франция - в случай че ръководството е демократично, то изисква развой на уреждане сред президента и парламентарните болшинства, които не е наложително да са от неговия политически " цвят ". Още по-валидно е условието за уреждане в изискванията на парламентарно ръководство, при което - при множеството европейски демократични системи - рядко партиите получават цялостно болшинство. Дори и тогава, когато то е постижимо, приемането на избрани политически решения изискват по-широко единодушие и то се търси от ръководещата независимо партия с цел да бъде задоволен националния интерес.
През последните две години в България се прави опит за революционно обновяване на политическата система, която - по общо единодушие - действа незадоволително и се намира в плен на мощни олигархични ползи, български и съветски, и се нуждае от смяна. Премахването (или най-малко отслабването) на олигархичния надзор изисква промяна на публичната система на модерна България. Тази смяна изисква политическо обновяване, само че в случай че остане на нивото на персоналните и групови спорове и отрицания, доста бързо ще бъде редуцирана до елементарна промяна на политическия антураж на посткомунистическата олигархия. Да не приказваме за това, че без изрично разкъсване с мощната корупционна взаимозависимост от съветските политико-корпоративни ползи и мрежи у нас, създаване на европейски вид социална и политическа система в България е невероятно.
Политическата смяна може да бъде радикална, в случай че силите на смяната са мощни и се употребяват с доверието на решаващо болшинство от жителите. Дори и при тези условия обаче, " революционното отменяне " на остарялото от новото би трябвало да бъде подчинено на законови демократични правила, в случай че задачата на ревплюционерите е да запазят системата на демократично ръководство. " Революционният гнет " на никое място не е създал народна власт. Той върлува през избран интервал от време, след което бива замененен от откатната вълна на реставрацията. Който желае да се държи в политиката като якобинец - да се готви за настъпващия Термидор и идната го реституция.
През последните две години и половина в България има задоволително претенденти за Робеспиеровци, само че няма публични условия за революционно " помитане " на " остарелия режим ". По мое непретенциозно мнение - няма и нужда от сходен радикализъм. Българското общество пожела смяна, само че остана изрично в ориентацията си тази смяна да бъде осъществена по институционален, спокоен и рационален метод. В поредицата от четири парламентарни избора за малко повече от година, българите гласоподаваха за " шарени " парламенти в които партиите бяха принудени да се спогаждат, с цел да ръководят страната.
Отказът на множеството " партии на смяната " да се спогаждат с задоволително необятен кръг сътрудници в комбиниране с кардиналната липса на опция за тяхно политическо болшинство вкараха българската система на парламентарно ръководство в дълбока рецесия. От една страна на " революционерите " им бяха подхвърлени " сътрудници ", основани особено за задачата от най-ретроградните кръгове на олигархията. Дали чалгаджии, дали малоумни радикали и платени марионетки, търкалящи се по улиците и влезнали за малко в Народното събрание - детайлите са без значение. Важно е кардиналното неявяване на воля за систематична смяна, осуетявана от подмолни игри със ситуационното болшинство.
Тези игри с невъзможното парламентарно болшинство за смяна бяха в услуга на една редовно натрупваща се и разширяваща се нелегитимна власт на президента, определен върху конституционна рамка на една преди всичко представителна фигура. Разширяването на неговата " служебна " власт в допълнение вкара в дълбока рецесия системата на парламентарно ръководство и сплоти в президентското задкулисие оцеляващата и побеждаващата в " революцията " олигархия. Всъщност, протестното придвижване през 2020 година стартира като вътрешна война на два лагера в олигархията. Това не значи да подценяваме гражданската храброст и капацитет на протестиращите жители. Означава обаче да си дадем ясна сметка за незадоволителния надзор който те и същинските им водачи съумяха да получат върху процесите на смяна в България след 2020 година След като двата лагера на олигархията се сблъскаха фронтално през 2020 година, от този момент насам се сдобриха и се сплотиха към новия център на властта в ръцете на президента.
Двете олигархични глутници се сдобриха, само че общественото посланичество на българските жители в демократичните институции остана в рецесия. " Силите на смяната " останаха в стратегическо малцинство - не на последно място тъй като бяха изоставени от подкрепящия ги в избран интервал от време президент. Той предстоящо избра страната на тези, които го издигнаха, избраха и направляваха на върха на страната - главните олигархични кръгове в България и техните сътрудници на североизток. Лидерите на смяната за малко бяха протежета, " нашите момчета " на патрона от Дондуков. Днес към този момент са " шарлатаните ". " Елементарно Уотсън... " Изтъках си платното - ритнах ти кросното...
Само че " протежетата на смяната " не са глупави. Те схващат, че са изгубили борбата за огромната цел - антиолигархичната смяна на България. Затова в този момент се борят за по-малкия приз - борят се за статута на водещи политически оператори на олигархичния интерес. Те не могат да отстранят олигархията като социална система на корупционен надзор върху българското общество. Но считат, че могат да отстранят досегашните оператори на този надзор - на първо място ГЕРБ и Движение за права и свободи - и да заемат местата им. Затова играят играта с нулев резултат - " иди си Бойко, столът е единствено един... "
Актуалният проблем на политическата обстановка, в която се намираме е този, че водачите на смяната даже не знаят по какъв начин да накарат " Бойко " - груповия и самостоятелния - да си тръгне. Слаби са да го прогонят от статута на най-голяма политическа мощ, на най-вкоренена политическа инфраструктура, само че не се съгласяват на компромис, който да им даде стратегически преимущества против статуквото като средносрочна вероятност. По този метод стопират разблокирането на системата на парламентарно ръководство и се държат като " куче на копа сено " - нито го яде, нито го дава на другите...
Ако на " Бойко " - груповият и самостоятелният - му се даде късмет да си иде с мир, възможностите за разблокиране се усилват. Парламентарната народна власт е извънредно еластичен механизъм за интеграция на разнообразни ползи - както цивилен, по този начин и партийни, лични и групови. Тук не става въпрос за това " да плеснем с ръце и да се прегърнем ". Нито става въпрос да заобиколим закона, отговорността - политическа и законова, да създадем компромис с правилата и институциите, които би трябвало да ги охраняват. Тук става въпрос за политически компромис, който да направи допустима управляемостта на страната посредством законни институционални решения - на първо място избор на законно държавно управление.
Оказва се обаче, че е по-лесно да се заинатиш, да провалиш един - или повече парламентарни мандати и да дочакаш шанса си още веднъж да " вдигнеш гражданска война ", пък каквото сабя покаже... Драги мои водачи на смяната - революциите не се случват всеки ден, нито всяка година. Шансът да дочакате революционния си късмет за повторно е доста по-малък, в сравнение с риска да се изхабите в непрекъснато парламентарно и медийно надлайване, вследствие на което да отидете да вършиме компания на шоуто на Слави. Олигархията и нейният президент към този момент намерено ви " качват на шейната " в тази посока.
Кой съм аз, че да ви давам ум... За почвече от 30 години съм следил доста мераклии за власт, доста революционери, доста тарикати, доста корупционери. Този печален филм за ориста на модерна България се е извъртял пред очите ми неколкократно, преди да се докараме, всички ние, до днешното положение на обществото и страната ни. Ако желаете моето мнение - дайте късмет на един неминуем компромис, който да отвори пътя за смяна на българската страна и общество по разпоредбите на демокрацията и да осуети цялостната узурпация на властта от новия висш представител на българската олигархия... Не е належащо този компромис да бъде непоследователен - в противен случай! Не е належащо в този компромис да изгубите себе си и идентичността си. Необходими са единствено разсъдък, натурализъм и най-малко известна честност - с цел да има този компромис смисъл и посока, вероятност...
Не проигравайте опциите на настоящия парламент. Следващият парламент няма да ви предложи чудеса. Напротив - може да ви изненада неприятно. Може всички нас да изненада неприятно...
Ето какво написа Огнян Минчев в персоналния си профил във фейсбук:
Отказът на ГЕРБ, Движение за права и свободи и Възраждане (всяка партия със свои аргументи) да поддържат кандидатурата на проф. Денков за министър председател прави невероятно постигането на болшинство за кабинет на Политическа партия в това Народно събрание. Остава мъглявата опция за така наречен трети мандат - която до момента заради избора на президента за мандатоносител - не е била осъществена... Очакването след следващи избори да се случи " знамение " и да се образува държавно управление е нереалистично, в случай че политическата система на България не претърпи спомагателни мощни разтърсвания, които да слагат под въпрос съществуването на парламентарната народна власт като цяло.
Демократичната система се основава върху търсенето на компромис и единодушие. Дори да имате президентска система - както е да вземем за пример във Франция - в случай че ръководството е демократично, то изисква развой на уреждане сред президента и парламентарните болшинства, които не е наложително да са от неговия политически " цвят ". Още по-валидно е условието за уреждане в изискванията на парламентарно ръководство, при което - при множеството европейски демократични системи - рядко партиите получават цялостно болшинство. Дори и тогава, когато то е постижимо, приемането на избрани политически решения изискват по-широко единодушие и то се търси от ръководещата независимо партия с цел да бъде задоволен националния интерес.
През последните две години в България се прави опит за революционно обновяване на политическата система, която - по общо единодушие - действа незадоволително и се намира в плен на мощни олигархични ползи, български и съветски, и се нуждае от смяна. Премахването (или най-малко отслабването) на олигархичния надзор изисква промяна на публичната система на модерна България. Тази смяна изисква политическо обновяване, само че в случай че остане на нивото на персоналните и групови спорове и отрицания, доста бързо ще бъде редуцирана до елементарна промяна на политическия антураж на посткомунистическата олигархия. Да не приказваме за това, че без изрично разкъсване с мощната корупционна взаимозависимост от съветските политико-корпоративни ползи и мрежи у нас, създаване на европейски вид социална и политическа система в България е невероятно.
Политическата смяна може да бъде радикална, в случай че силите на смяната са мощни и се употребяват с доверието на решаващо болшинство от жителите. Дори и при тези условия обаче, " революционното отменяне " на остарялото от новото би трябвало да бъде подчинено на законови демократични правила, в случай че задачата на ревплюционерите е да запазят системата на демократично ръководство. " Революционният гнет " на никое място не е създал народна власт. Той върлува през избран интервал от време, след което бива замененен от откатната вълна на реставрацията. Който желае да се държи в политиката като якобинец - да се готви за настъпващия Термидор и идната го реституция.
През последните две години и половина в България има задоволително претенденти за Робеспиеровци, само че няма публични условия за революционно " помитане " на " остарелия режим ". По мое непретенциозно мнение - няма и нужда от сходен радикализъм. Българското общество пожела смяна, само че остана изрично в ориентацията си тази смяна да бъде осъществена по институционален, спокоен и рационален метод. В поредицата от четири парламентарни избора за малко повече от година, българите гласоподаваха за " шарени " парламенти в които партиите бяха принудени да се спогаждат, с цел да ръководят страната.
Отказът на множеството " партии на смяната " да се спогаждат с задоволително необятен кръг сътрудници в комбиниране с кардиналната липса на опция за тяхно политическо болшинство вкараха българската система на парламентарно ръководство в дълбока рецесия. От една страна на " революционерите " им бяха подхвърлени " сътрудници ", основани особено за задачата от най-ретроградните кръгове на олигархията. Дали чалгаджии, дали малоумни радикали и платени марионетки, търкалящи се по улиците и влезнали за малко в Народното събрание - детайлите са без значение. Важно е кардиналното неявяване на воля за систематична смяна, осуетявана от подмолни игри със ситуационното болшинство.
Тези игри с невъзможното парламентарно болшинство за смяна бяха в услуга на една редовно натрупваща се и разширяваща се нелегитимна власт на президента, определен върху конституционна рамка на една преди всичко представителна фигура. Разширяването на неговата " служебна " власт в допълнение вкара в дълбока рецесия системата на парламентарно ръководство и сплоти в президентското задкулисие оцеляващата и побеждаващата в " революцията " олигархия. Всъщност, протестното придвижване през 2020 година стартира като вътрешна война на два лагера в олигархията. Това не значи да подценяваме гражданската храброст и капацитет на протестиращите жители. Означава обаче да си дадем ясна сметка за незадоволителния надзор който те и същинските им водачи съумяха да получат върху процесите на смяна в България след 2020 година След като двата лагера на олигархията се сблъскаха фронтално през 2020 година, от този момент насам се сдобриха и се сплотиха към новия център на властта в ръцете на президента.
Двете олигархични глутници се сдобриха, само че общественото посланичество на българските жители в демократичните институции остана в рецесия. " Силите на смяната " останаха в стратегическо малцинство - не на последно място тъй като бяха изоставени от подкрепящия ги в избран интервал от време президент. Той предстоящо избра страната на тези, които го издигнаха, избраха и направляваха на върха на страната - главните олигархични кръгове в България и техните сътрудници на североизток. Лидерите на смяната за малко бяха протежета, " нашите момчета " на патрона от Дондуков. Днес към този момент са " шарлатаните ". " Елементарно Уотсън... " Изтъках си платното - ритнах ти кросното...
Само че " протежетата на смяната " не са глупави. Те схващат, че са изгубили борбата за огромната цел - антиолигархичната смяна на България. Затова в този момент се борят за по-малкия приз - борят се за статута на водещи политически оператори на олигархичния интерес. Те не могат да отстранят олигархията като социална система на корупционен надзор върху българското общество. Но считат, че могат да отстранят досегашните оператори на този надзор - на първо място ГЕРБ и Движение за права и свободи - и да заемат местата им. Затова играят играта с нулев резултат - " иди си Бойко, столът е единствено един... "
Актуалният проблем на политическата обстановка, в която се намираме е този, че водачите на смяната даже не знаят по какъв начин да накарат " Бойко " - груповия и самостоятелния - да си тръгне. Слаби са да го прогонят от статута на най-голяма политическа мощ, на най-вкоренена политическа инфраструктура, само че не се съгласяват на компромис, който да им даде стратегически преимущества против статуквото като средносрочна вероятност. По този метод стопират разблокирането на системата на парламентарно ръководство и се държат като " куче на копа сено " - нито го яде, нито го дава на другите...
Ако на " Бойко " - груповият и самостоятелният - му се даде късмет да си иде с мир, възможностите за разблокиране се усилват. Парламентарната народна власт е извънредно еластичен механизъм за интеграция на разнообразни ползи - както цивилен, по този начин и партийни, лични и групови. Тук не става въпрос за това " да плеснем с ръце и да се прегърнем ". Нито става въпрос да заобиколим закона, отговорността - политическа и законова, да създадем компромис с правилата и институциите, които би трябвало да ги охраняват. Тук става въпрос за политически компромис, който да направи допустима управляемостта на страната посредством законни институционални решения - на първо място избор на законно държавно управление.
Оказва се обаче, че е по-лесно да се заинатиш, да провалиш един - или повече парламентарни мандати и да дочакаш шанса си още веднъж да " вдигнеш гражданска война ", пък каквото сабя покаже... Драги мои водачи на смяната - революциите не се случват всеки ден, нито всяка година. Шансът да дочакате революционния си късмет за повторно е доста по-малък, в сравнение с риска да се изхабите в непрекъснато парламентарно и медийно надлайване, вследствие на което да отидете да вършиме компания на шоуто на Слави. Олигархията и нейният президент към този момент намерено ви " качват на шейната " в тази посока.
Кой съм аз, че да ви давам ум... За почвече от 30 години съм следил доста мераклии за власт, доста революционери, доста тарикати, доста корупционери. Този печален филм за ориста на модерна България се е извъртял пред очите ми неколкократно, преди да се докараме, всички ние, до днешното положение на обществото и страната ни. Ако желаете моето мнение - дайте късмет на един неминуем компромис, който да отвори пътя за смяна на българската страна и общество по разпоредбите на демокрацията и да осуети цялостната узурпация на властта от новия висш представител на българската олигархия... Не е належащо този компромис да бъде непоследователен - в противен случай! Не е належащо в този компромис да изгубите себе си и идентичността си. Необходими са единствено разсъдък, натурализъм и най-малко известна честност - с цел да има този компромис смисъл и посока, вероятност...
Не проигравайте опциите на настоящия парламент. Следващият парламент няма да ви предложи чудеса. Напротив - може да ви изненада неприятно. Може всички нас да изненада неприятно...
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ